Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O24
Z7_PPGAHG800PK280Q5HJKCKK2I01
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K35

История

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 02.04.2021

Златица е древно селище, получило заслужено място в летописите и историята на страната. Счита се, че околността е била населявана още от праисторическо време. Градът е наречен Златица, тъй като в района се добивало злато. В някои източници за основатели на града се посочват римляните. Първите писмени сведения са в известната виргинска грамота на цар Константин Асен /1257 – 1277 г./, където се споменава за селище, съществувало под това име.

Според историческите извори Златица паднала под властта на турците 30 години след Търново. Причини за това са както стратегическото разположение и немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, така също и героичната съпротива на хората. Турците наричали града Изладъ (Излати). Златица била определена за център на Златишката кааза, зачислен към Софийския санджак, Видивски пашалък. Край Златица се състояла и битката между войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело с турците. Подкрепения от папството т.нар. „Дълъг поход” обединил над тридесетхилядна армия, в която се включили поляци, унгарци, чехи, сърби и власи. Военен ръководител е бил трансилванския воевода Ян Хунядии. Битката край Златица се състояла в края на 1443 г. Въпреки помощта на местното население, поради ниските температури и недостига на храна, крал Владислав III се принудил да прекрати похода, който имал за цел да отблъсне османските нашественици от Балканите и Европа.

Златичани се включили активно в националноосвободителното движение. Не случайно Паисий Хилендарски, Проигумен Лаврентий и други духовни лица посещавали Златица. По време на робството в района действали много хайдушки чети, които са се борили срещу турските поробители. В народните песни все още се пее за Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През лятото на 1872 г. Апостола на свободата Васил Левски е намерил подслон в града и се укривал в и досега съществуващия метох. В основания революционен комитет влизат златичаните: Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груйов, Вълко Василов Вълков, Вълко Ганчев Вълков, Вълко Цанков Вълков, поп Иван Груйов и др. Според исторически източници тук се е състояла битката между турските войски и обединените чети на Филип Тотю и П. Хитов, в чиито редици бил и Дякона –  Васил Левски.

Златица, Часовникова кулаПрез Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил един от снабдителите на турската империя с овче месо, също така голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил не само на икономиката, но и  на обществения, и на културния живот. През 1777 г. била построена Часовниковата кула – един от символите на града, чийто звън се чува в далечина 7-8 км. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище.

През този период с бързи темпове започнали да се развиват занаяти като: абаджийство, гайтанджийство, кожухарство. Златишките текстилни произведения били познати и продавани в цялата империя.

След Освобождението с възприетото ново административно деление Златишката кааза става Златишко окръжие, а след това Златишка околия. През есента на 1888 г., след буен митинг срещу режима на Стефан Стамболов, окръжното управление е преместено в Пирдоп заедно с всички околийски служби.

Просветното дело в Златица бележи значителни успехи за намаляване на неграмотността. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее в квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на множество ярки, незабравими образи.

След 1944 г. района се развива основно като промишлен център. Роденият в Златица Вълко Червенков е министър-председател на България в 66-то (1950-1954) и 67-то (1954- 1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954г.

Златица, ПаметникВ Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници-Часовниковата кула; църковен комплекс «Спасово кладенче», Старият конак; Метохът, който е служил за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; Храм-паметникът “Св. вмчк Георги Победоносец”-построен през 1859г. На територията на общината са запазени два каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер се намира на около девет километра от Златица. Новият кемер /ески кюпру/, който е на два свода, е на около 7км. южно от Златица. Висок е 10-12 метра. Според народното предание, е правен по заръка на богата златишка кадъна, за това, някои го наричат „Кадънин мост“ или „Булин мост“.

Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са: Камбаната; Руски паметник – костница; паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта; паметник в двора на църквата от 1877 г.; седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 г. първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич. Към читалището в селото е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.