Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2C66
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1MD6

Любомир Цветков: НЕКА ВСЕКИ ПРЕОТКРИЕ В СЪРЦЕТО СИ ИСКРИЦА ОТ ВЯРАТА И РЕШИТЕЛНОСТТА НА АПОСТОЛА!

Дата на публикуване: 26.02.2024
Последна актуализация: 26.02.2024

В навечерието сме на един паметен за България ден. Ден, който по своята значимост е равен с деня на Възкресението, едновременно жесток и велик. Вече 151 години България свежда глава пред безсмъртния подвиг на Апостола на българската свобода.

Ние, жителите на град Златица, не трябва да забравяме историческите факти, че през лятото на 1872 година в сградата на църковния метох, пред която сме застанали, Левски и златишките съзаклятници Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груьов, Вълко Василев Вълков, Вълко Ганчев Вълков, Вълко Цаков Вълков и поп Иван Груьов основават таен революционен комитет. Охрана на заседанието е Иван Доганов. От това свято за нас място Левски е изпращал известните си писма до комитетите в Гложене, Голям извор, Видраре, Осиковица, Правец, Орхание и други селища, разположени недалеч от Златишката каза. Дейността му е посветена на една единствена ценност - народното благо: "Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-во лето да му служа и да работя по народната воля".


За отечеството той не жали сили,защото трябва да пробуди народа за освобождение.


На 26 декември 1872 година неуморният радетел на българската свобода е заловен близо до Къкринското ханче. Вестта за залавянето на Левски потича като буйна река из всички краища на страната...Осъден е на смърт, но застанал гордо пред бесилката, той изповядва: "Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога". Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах, за да не видят турците , че плача.”

 

151 години от обесването на Апостола. Колкото времето се отдалечава, толкова повече личността на Васил Левски се възправя със своята скромност и величие, със своята всеотдайност към народа и делото в името на свободата и бъдещето. Затова неговото име и подвигът му са живи и ще живеят и в днешна и в утрешна България. “Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили”. Тези думи на Дякона, изречени преди повече от 150 години, звучат по-актуално от когато и да било. Не е ли това сигурен знак, че той е изпреварил своята епоха. В съвременния свят на безверие, на подменени духовни и нравствени ценности, на съмнения и въпроси Левски е нужен повече от всякога, защото неговото “НАРОДЕ” С ЧЕТИРИ ВЪПРОСИТЕЛНИ днес е отправено към нас. В търсене на себе си ние трябва да се вгледаме в образа на тази свята личност, да си дадем сметка за своето място и роля в живота, да открием и поемем по пътя на достойнството.


Нека всеки преоткрие в сърцето си искрица от вярата и решителността на Апостола!


Нека времето показва, че сме достойни негови потомци!